Свети Силуан Атонски

През есента на 1892 година, в манастира „Св. Пантелеймон“ на Света гора пристига млад поклонник от Русия. Неговото послушание и искрена молитва, както и дълбокото му покаяние, дават плодове. Въпреки че образованието му е ограничено, той получава значителна духовна мъдрост и знание. Така се утвърдил като старец - известен като стареца Силуан.

По Божие предопределение, през последните осем години от живота си той е придружаван от ученика си Софроний, който по-късно става архимандрит. Преди смъртта си през 1938 г., старецът споделя със своя ученик своите духовни записки.

Тези листове с неравномерни букви разкриват пред отец Софроний безценен материал. Той вижда задачата си в събирането и систематизирането им по теми; след това решава да напише уводна част, която да подчертае величието на молитвеното богословие на своя учител. По този начин през 1958 година в Париж излиза книгата „Старецът Силуан“.

Както често се случва с велики личности на светостта, само няколко десетилетия са нужни за делото му да бъде признато от Църквата. На 26 ноември 1987 г., Светият Синод на Вселенската Патриаршия взима официално решение: „Старецът Силуан Атонски да бъде канонизиран сред преподобните и свети мъже на Църквата.“

Книгата написана от архимандрит Софроний е преведена на над 25 езика и представлява недвусмислено доказателство за наличието на святост дори в съвременния свят.