Текстове от Библията - скрит смисъл и тълкувания

През всяка историческа епоха са съществували искрени и боголюбиви личности, които са усещали Божия глас в своите души. В множество места от Стария завет можем да срещнем известните думи на пророка: "И Господното слово дойде към мене." Свидетелства за вътрешно откровение се откриват и в редица новозаветни текстове, като например "Откровение от Йоан". По време на следапостолската ера църковните учители Йероним и Августин, а по-късно средновековните мистици Бернар от Клерво, Таулер, Сузо и Томас а Кемпис придавали голямо значение на откровението. Якоб Бьоме (около 1600) и Емануел Сведенборг (около 1700) писали своите произведения вдъхновени от виденията си и интуитивните прозрения. Те не били пророци в пълния смисъл на термина, тъй като не притежавали вътрешното слово; обаче такова било дадено на много други лица – например страсбургският търговец Рулман Мерсвин с неговото произведение "Деветте канари" от 1350 година или лютеранският пастор Й. В. Петерсен с книгата си "Хиляда пътеки на духа" (около 1700). Именитият йоханес Тенхард издал през 1712 година ръководство относно вътрешното слово Божие.

Въпреки това значително по-значими от творбите на споменатите просветлени служители са откровенията оставени ни наследство от ясновидца и пророка Якоб Лорбер. Чрез този простосдушен човек Господ ни е предоставил Ново откровение относно своята воля и предопределението за света и човечеството, което допълва, потвърждава и разяснява Светото писание.

Сред най-всеобхватните му трудове се отличава десеттомното "Евангелие от Йоан" както и "Домът Господен", но не по-малко важни са произведенията съсредоточени върху отвъдния свят – особено "Епископ Мартин" (един том), "От ада до рая" (два тома) και “Духовното слънце” (два тома).

Като добавка или бележки към втория том на “Духовното слънце”, Лорбер пише серия разяснения на библейски текстове под заглавието “Текстове от Библията - Скрит смисъл и тълкувания”.