Пламък на вятъра. Антология на латиноамериканската поезия

През 1964 година, когато за пръв път напуснах Куба, Николас Гийен ми подари красив бележник с кожена подвързия, който изглеждаше като луксозна книга. Но той ми каза на сбогуване, че за да стане истинска книга, трябва да го запълня с нещо. Оттогава почти пет десетилетия аз именно това правя - записвам в този бележник спомени от Америка с надеждата един ден да се превърне в книга. Писането на тази творба е трудно за мен, тъй като не мога да изразявам себе си силно. Въпреки това успявам да чуя гласа на континента дори отдалеч - говора на майте и инките, чернокожите и индианците, португалците и испанците. Станах свидетел на величествените руини на Мачу Пикчу и Чи-чен-ица; обиколих пампата и архипелагите. Моето бележник вече е препълнено не толкова със собствени мисли, а по-скоро със стихотворенията на американски поети, които превеждам внимателно към нашата писменост. Когато казвам „превеждам“, имам предвид основното значение – пренасям написаното от американските автори в българския език. Това е викът, който ме съпровожда: някога беше тихо и плавно звучене; сега звучи като свистенето от крилете на кондора.
Никола Инджов