Градове и други острови. Стихотворения

Стихотворенията в тази книга могат да предизвикат объркване на пръв поглед – липсват пунктуация и главни букви... Изглежда, че това е поредният от онези досадни текстове, които наподобяват пъзели и единственото им послание изглежда е „Виж колко съм креативен!“ Но щом започнеш да четеш стиховете на Станислава, усещаш желание това пътуване никога да не приключва, защото с нейния глас тръгваш по нови маршрути. И тук идва следващата изненада – множеството географски имена може да те подведе да възприемеш книгата като поетичен дневник за туристически места... ако не си запознат с причините за заминаването и целта на самото пътуване:
и
нямаше никакви пътища
само у мен
или
при другите
някъде
някакво време
- - - - - - - - - -
и ме обзе страхът,
че може би пак ще се родя
без знание как се стига до сърцето.
- - - -- -- --- ---
никой не може да сътвори този свят,
освен ако не е
уникален разказвач на истории
или усамотен гений,
който през него строи врата за живите.
Преминаваме последни през нея,
построявам дом,
в който мога да побера
отпадъци от върхове
и бездни.
Всеки стих в тази великолепна книга надзърта в човешката ни съдба – било то във Верона или Кайро, на площад Трафалгар или Принцовите острови, Дубровник или Венеция, Керамоти, Тоскана, пустинята, Адриатика... – връща ни към въпроси, които все по-рядко задаваме сами себе си; кара ни да размишляваме докато преживяваме. Това всъщност представлява най-голямото достижение на авторката: тя игнорира понятията с главни букви просто защото всяко едно от тях има равно значение. И със заразителната си радост тя ни води из кръговете на съвременния рай.

София Несторова