Хляб, любов и други ангели

Носталгията, която пречиства и събужда копнежа за завръщане към невинността на нашата истинска родина – детството, е свързана с усещането за дом, споделеност и защита. Тя носи болезнена самота в пространствата, от които не само детето в нас изчезва, но и предметите около нас си отиват едновременно. Въпреки усилията ни да живеем между два свята, подобно на ангелите, раните от думи и действия продължават да ни следват. Чрез загубата на майката децата на България се сблъскват с различни трагедии – като смъртта на черната котка или малкото гларусче и лястовицата майка. Книгата на Станислава Станоева успоредява апокалипсиса както в селото, така и в града с личните ни човешки катастрофи; все по-трудно е да избягаме от тях, тъй като все още учим езика на живота.
– Аксиния Михайлова

Според поезията на Станислава Станоева човекът произлиза от звезден прах и божествени атоми; когато голямият взрив разпространява спомените и формира света около нас, единствено носталгията на детето остава неизменна част от живота ни. Тази носталгия е едновременно самотна и уязвима, но също така носи смирение и връзка. Носталгията осветява пътя пред нас със светлината си идвайки откъм далечината.
– Иво Рафаилов