Машина за богове. Социология и психология

Основната цел, която Серж Московичи си поставя в произведението „Машина за богове“, е да опровергае разпространената догма в социалните науки, според която социалните явления следва да се обясняват единствено с помощта на социални фактори, а не чрез психологически. За да постигне това, той изследва научното наследство на известни социолози като Емил Дюркхайм, Макс Вебер и Георг Зимел и демонстрира, че те не успяват да подкрепят своя принцип: социалното трябва да бъде разглеждано само през призмата на самото социално. Според него при анализа на обществото психологията и социологията са неделими; всъщност психологическите аспекти (като вярвания и страсти) често играят по-значима роля в основите на социалното (например обществени структури или институции), което прави психологията основополагающа за социологията.

В „Машина за богове“ авторът представя своите виждания относно съвременните вечни проблеми в човешкия живот: отношенията с близките, религиозната вера и убеждения, както и страстите и преживяванията. Тази книга е посветена на обществото, което Московичи нарича „машина за създаване на богове“, изразявайки надеждата си то някой ден да стане „машина за създаване на хора“. Произведението има значителна роля във формирането на теорията около харизмата, тъй като я анализира през призматa на психологически фактори – ирационалността и емоционалността сред масите, влиянието от вярваниятa и други подобни. То разкрива закономерностите зад развитието на харизматичните качества у политиците.