Спекулативно-поетически разглеждания на времето у късния Хайдегер

Настоящото изследване поставя акцент върху двусмислената подбуда, наречена теоретичен проблем, свързан с времето в творчеството на Хайдегер. Този въпрос е многократно разглеждан и има сложна история на противоречиви анализи. Целта е да се преразгледа като иманентно текстово времево измерение чрез детайлен прочит на отделни кратки произведения. Краткостта им ще улесни задълбоченото представяне, особено защото досега не са били преведени на български език. По този начин проблемът за времето у късния Хайдегер може отново да стане значим, проследявайки сложността на различните текстови структури и завършености. Тоест – необходимо е да се преосмисли самият характер на събитийността в текстовете.

Любомир Милчев завършва специалностите българска филология и културология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ през 1988 година. От 1989 г. започва работа като специализант в катедрата по културология, а след това става редовен аспирант за пет години. В процеса на докторската си степен той специализира в университетите във Хайделберг и Бохум, Германия. През 1996 г. превежда „Кант и проблемът на метафизиката” от Мартин Хайдегер.

Сред публикациите му са: „Далматинецът Марципан” (2000), „Вещи и обнищвания в литературата: Литературният антиквариат” (2001), „Комедиантите – фарсове и водевили... дори tableau vivante” (2004, ИК Жанет 45) и „Любовникът на лейди Чатърли и благоприличието на нетрагичното” (2006).