Красиви неудачници

Трудно е да се определи дали Ленард Коен е по-известен и обичан като музикант или писател. Той има на сметката си над 17 албума с изключителни песни, които са оказали значително влияние върху съвременната музика, а също така и 12 книги с поезия и проза, което му осигурява заслужено място в литературните антологии. При него границите между свиренето на китара и писането на страница стават размити. И двете проявления съдържат горчиво-сладки чувства – неистовата болка и неудържимата любов са вплетени в бавни меланхолични тонове, но все пак силно емоционални.

Първият му сборник с поезия излиза през 1956 г., а дебютният му музикален албум, вдъхновен от посещенията в известното нюйоркско студио на Анди Уорхол, вижда светлина в края на 1967 г. Между тези две важни дати той написва втория си роман "Красиви загубеняци", който самият автор описва като повече слънчев удар отколкото традиционна книга.

В сюжета наблюдаваме сложния любовен триъгълник между безименния разказвач – изследовател на индианско племе, неговата жена Едит и техния циничен семеен приятел. В красивия, понякога тъжен и периодично суров разказ всеки от персонажите носи своя собствена самота; тук светецът често изглежда неразличим от грешника потопил се в порок. Все пак според Коен красотата може да бъде намерена дори сред загубите - важното е как губиш: красиво ли е това преживяване и оставаш ли красив докато се намираш в тази загуба?