Арената пред теб. Избрани разкази

Вари се наежи като котка, изглеждаше готов да започне бой. Мори също се подразни и безмълвно си помисли какво иска тази мижитурка – сигурно тежеше около петдесет килограма, ще го смажа като пешка в шаха, за какво му е това? Нямаше никаква нужда от него. Вари отново замахна с юмрук, но Мори бързо отблъсна удара му и с мощен удар по челюстта свали мъжа на земята. Тогава плешивият охранител дотича при тях и преди да осъзнаят какво става, ги избута на плаца в централната част на арената. "Хайде, покажете сила тук", каза той с ясна доза ирония и ги остави сами. Под ярките слънчеви лъчи Морито погледна Вари; "Сега какво?" - попита той, оглеждайки се около себе си. Забеляза оживление край жълтата каравана – залагат на нас! Помисли със студени трепети колко опасно е положението; един от нас може да не оцелее тук. Вари не реагира, а прие нападателна поза; "Какъв идиот си!" извика Мори към него – "осъзнаваш ли последствията?". Заради онези хора? Ще те убия!, изсъска Вари с объркан ум и налетя напред срещу другия. Мори инстинктивно направи крачка встрани; във вихрушката Вари падна върху пясъка, а Мори веднага стъпил върху врата му с обувката си номер четиридесет и три натиснал силно веднъж. Сред шума от борбата не успя да чуе дали шийните прешлени хрущят или не.