Болна Роза

Готическият привкус е характерен за произведенията на Владимир Воронски „Болна роза“, които са пронизани от настроението на болната роза, присъстваща в цялата книга.

Литературнокритическо изследване

Книгата на Владимир Воронски „Болна роза“ представя редица класически творби от английската литература чрез уникален авангардистки критичен подход, разработен след дълго търсене от автора в жанра на критическия етюд. За разлика от традиционните критически текстове, този етюд не цели да предложи определена метатекстова концепция за дадено художествено произведение, а по-скоро се стреми да предаде специфично настроение на читателите си. Настроението, което книгата предлага, е именно това на болната роза. Включените текстове (като „Болната роза“ на Уилям Блейк, „Вранът“ на Едгар Алън По – към чиято националност авторът не подхожда с необходимото сериозно отношение, картината "Медуза" от Леонардо да Винчи в галерията във Флоренция при Пърси Шели и вампирската поема "Ламия" от Джон Китс и мрачната трагедия "Макбет" на Шекспир) са селектирани и организирани изцяло субективно, като избягват литературноисторическите и литературоведските принципи; тези последните очевидно нямат нужната импресионерска логика.

„Болна роза“ впечатлява със свободата, с която Владимир Воронски изгражда необходимите семантични класове за своите тези (понятията произлизат от съвременните обектноориентирани езици), когато разглежда художествените текстове. Към тях той добавя задължителните компоненти всяка литература трябва да има - каквито са древногръцките и древноримските поети (Пиндар, Сафо, Омир Овидий , Клавдий). Специално място в структурата на „Болната роза“ заемате сонетите на Шекспир и загубения рай на Милтън; без тях всяко изследване върху английската литература би било поне малко непредставително.