Тайните служби през Втората световна война, ч.1

До момента не съществува модерно издание, което да е направило опит за анализ на Втората световна война в Европа от перспективата на разузнавателните агенции. Настоящото произведение представлява първия подобен опит, като е очевидно, че той ще остане непълен - тъй като основната характеристика на тайните служби е да прикриват методите си на работа и личностите, с които работят. Това важи особено за шпионажа. Съществува обаче и друг аспект - научното проучване и изучаването на врага, към който се насочва тази книга; тя цели да отговори на ключовия въпрос относно резултатите от действията на тайните служби по време на конфликта. Какво беше акцентът? По време на бойни действия ли шпионажът играеше главна роля или знанията, необходими за успешното водене на военни операции бяха извлечени по друг начин? Книгата предоставя отрицателен отговор.

В периода 1939-1945 г., през Втората световна война, основният товар за тайното събиране информация лежеше върху службата наричана lс (която се управляваше от трети генералщабен офицер), известна сред западните съюзници като G2 – термин използван и днес. От решаващи години след 1943 г., ролята на шпионите и информаторите става второстепенна; след 1944 г. те напълно отпадат според последния раздел в книгата. Този раздел представлява кулминацията от целия опит натрупан от автора във висшето командване. Все пак времето бе необходимо, за да бъдат оценени историческите събития дистанционно и критично осветлени. За допълнение към информацията авторът взема предвид споменатата допълнителна литература с оглед собствения му военен опит.

Авторът не е бил свързан нито с „тайната служба“ в традиционния смисъл или Абвера под ръководството на адмирал Канарис; вместо това преминава обучение и служи в отдела по външно разузнаване при едно армейско главнокомандване. През 1941 г., а впоследствие между 1943-1944 г., той е назначаван към различни войскови групи именно техните lс (генералщабни офицери). Чрез тези дейности придобива необходима перспектива както източника, така и запада – още повече след 1941 година научава подробности около секретността зад разузнавателната дейност пазена строго скрита до тогава.

Книгата има намерение да попълни празнотите относно фактологията със свежа интерпретация въз основа новопридобити данни: как точно са били получавани тайните сведения непосредствено преди конфликта? Кои организации са били ангажирани с изпълнението им? Дали всичко касае единствено класическия шпионаж? На тези питания ще бъде дадено обяснение тук без задълбочаване конкретно в историята само около Абвера — тематика която вече притежава множество литературни обработки.
Историята му остава позната но трагична: вината не пада върху адмирал Канарис или неговият щаб що се касае до все повече засилването страничността вдействие­те . Причината оставала недоверчивост ­— стремежът му бил винаги тотално контролиране чрез фрагментиране всякакви разузнавателнии усилия .

Тази книга разглежда активността както германските , така европейски таинствени агенции начиная надолу през призмата годинaть от 1937 нагоре . Има доста интересности противоречащи стереотипизираному представление ; парадоксално комичні ситуации близки бурлеска заслужават внимание — радио манипулации например — почти всички разузнавателнитe институции успявали хитро да измамват противника или обратното."