Българските общности в Чехия и Словакия: Минало и настояще

Изследването на историята и културата на българските етнически общности, независимо от местоположението им в чужбина, е безспорно значимо и допринася за разширяване на познанията относно идентичността на българския народ.

Първоначалните български колонисти в Прага са студенти, които започват да учат там още в началото на втория половин на XIX век. Скоро след това те стартират организационна дейност. През 1863 г. се основава тайното сдружение „Побратим" между българи и чехи. По-късно, през октомври 1880 г., същото място става дом и за студентското дружество „Българска седянка".

Предшествениците Втората световна война и по време на германската окупация (от 15 март 1939 г.) вече включват в редиците си значителен контингент градинари сред българската общност в Чехия и Словакия. Първите групи пристигат след Балканските войни (1912-1913) и Първата световна война, а други идват около икономическата криза у нас през 1928-1929 година. Основната част от тях произхождат от Северна България – области като Велико Търново, Русе, Габрово и Ловеч. Те търсят работа първоначално чрез сезонен труд.

Пристигайки в Братислава, мнозина от тези градинари остават да работят именно там или околностите му - предимно около големите градове в страната. Останалата част се разделя между две направления - едната група заминава за Австрия с цел достигане до Германия; другата посока е към Чехия и Моравия.

В големите градове като Прага, Бърно и Братислава те формират занаятчийски дружества с основна задача да защитават техните професионални интереси. През 1951 г., обаче, тези градинарски организации са закрити и интегрирани в културно-просветната асоциация „Г.Димитров", основана през 1948 г., която има клонове във всички населени места с по-висока концентрация на българи.