Заветът на Медея

Красен Камбуров е значителен български писател, премълчаван като че ли
целенасочено от повърхностните ценители на книжовността. Въпреки това, а
може би именно заради това в настоящия роман Красен Камбуров ни води и към
неизчезналите все още читателски поколения, отдалечени от масовата безвкусица.
В избраната форма на писма от Сенека към Луцилий слогът е интимен и
темпераментен, нерядко изпъстрен с философски екскурси на стареещия Сенека. Тази
форма позволява не само трескав монолог, но и диалозите на няколкото главни герои
на няколко светогледни равнища. Той прилага икомпозиционния ход с „летящ кораб“,
натъпкан в едно с митови и действителни лица. Романът не дава отговори, задава
въпроси, много от които се отнасят към днешния ден, а и към бъдещето. Авторът
предоставя напълно мотивирани възможности на читателите да продължат себе си в
своето психологическо пространство, в допълнително и предимно съвременно, дори
актуално, развитие на сюжета и идеите.