Заветът на Медея

Красен Камбуров е важен български автор, който сякаш е нарочно пренебрегван от повърхностните любители на литературата. Въпреки това, или може би именно заради това, в настоящия роман той ни води към читателските поколения, които все още са далеч от масовата безвкусица. Избраната форма на писма между Сенека и Луцилий придава интимен и темпераментен тон, като често включва философски размисли на стареещия Сенека. Тази структура позволява не само динамичен монолог, но и диалози между главните герои на различни светогледни нива. Авторът използва композиционния подход с „летящ кораб“, наситен както с митични, така и с реални персонажи. Романът не предлага готови отговори; вместо това задава въпроси, много от които са актуални както за настоящето, така и за бъдещето. Камбуров предоставя добре обосновани възможности на читателите да разгърнат своето психологическо пространство в допълнителна съвременна интерпретация на сюжета и идеите.