Сатириконите на Абарбарея

Предизвикателство! Не мога да избегна тази досадна напоследък дума, но именно тя ми идва наум, докато преглеждам новото произведение на Красен Камбуров. В този контекст предизвикателството е сатирично – авторът поема ролята на юродив, както към себе си, така и към мнозина глухи свои съотечественици.

Какво точно представлява това творение? Какво свързва есетата, писмата, диалозите, екскурсите и мемоарите с художествената литература? Дали става въпрос само за сатиричност и какъв вид е тя? Мистиката, която обикновено оформя романите му тук се трансформира в тотална мистификация. Десетки персонажи от историята и културата водят живи дебати пред нас относно всички възможни значения и проблеми на нашето съвремие. Нашето - да. Българското - безспорно.

Че това е родно българско сатирично произведение доказват дори прозренията (прикрити!) за българските управници, а последният ред буквално го потвърджава. Макар че идеята идва през устата на герой под маска, експресивният стил не може да скрие истинския автор на тези размишления. Освен това читателят вероятно би предпочел именно К.К., независимо от опитите му за прикритие...
доц. Кр. Васков