Животът на философите

За личността на Диоген Лаерций практически няма информация. Дори произходът на името Лаерций остава неясен, въпреки че някои го свързват с малоазийския град Лаерта, споменат от Стефан Византийски. Смята се, че произведението му „За живота и ученията на философите" е написано в края на III век след Христа. Преди това той публикувал сборник с епиграми, посветени на смъртта на известни личности, наречен „Pammetros", заради разнообразната метрика.

Ясно е, че „Животът на философите" представлява компилация. В него можем да открием интересна и уникална система за класифициране на философите и техните школи въз основа на произхода им. Според Диоген Лаерций всички философски течения спадат към две основни традиции - йонийската и италийската. За основатели на първата той посочва Талес и Анаксимандър, а края ѝ вижда в Академията и Стоата. Италианската школа пък била основана от Питагор и обхваща до школите на Демокрит и Епикур. Много малко вероятно е Диоген да е чел оригиналните текстове; по-скоро ги използвал вторично или третично чрез други източници. Ясно е обаче, че авторът разполагал с богат набор от анекдоти от онова време.

По-съществени автентични данни са включени само в десетата книга (посвещена на Епикур). Забележително е предпочитанието му към анекдотичния стил и умението му да подчертае характерните черти както на отделните философи, така и техните школи – именно тук се крие голямата литературна стойност na неговото произведение. То изглежда недовършено, тъй като често връзката между частите прекъсва без предупреждение. Особено ценният аспект от труда нa Диоген Лаерций e фактът, че позволява читателя да види философската традиция през погледа n a една толкова далечна эпохa.