Залезът на Запада Т.2

Шпенглер възприема и разбира света предимно като история. Според него, съвременният подход към света е именно такъв. Бъдещето ще принадлежи само на това отношение към действителността. Нашият период се характеризира с динамика, а единствено осъзнаването на света като история е динамично по своята природа. Светът в контекста на природата остава статичен. Шпенглер противопоставя понятията природа и история, представяйки ги като две различни перспективи за разбиране на реалността. Природата представлява пространство, докато историята – време. Когато разглеждаме света през призмата на причините, той ни се явява като природа; когато обаче го анализираме от гледна точка на съдбата, става очевиден неговият исторически аспект. Твърдението на Шпенглер за връзката между историята и съдбата е напълно основателно: съдбата не може да бъде разтълкувана чрез причинни обяснения. Само погледът върху съдбата ни позволява да навлезем дълбоко в конкретиката. Вярно е също така твърдението му, че античните хора не са имали концепция за история; гърците виждали света по-скоро статично - те го възприемали като природа или космос вместо като динамична истина със историческо значение и не познавали историческата перспектива.
Николай Бердяев, "Предсмъртните мисли на Фауст"