Въображение и рационалност

Въображението представлява един от най-завладяващите и интересни, но същевременно и слабо проучени феномени на човешкото съзнание и психика. Въпросът за неговата същност, механизъм и място сред другите психични процеси, както и загадъчните сили, които го задействат и контролират, е предизвикателство не само за философи и психолози през десетилетията или вековете, а вече четири хилядолетия. То остава едно от основните затруднения в изследванията на медиците, физиолозите, когнитивистите и изкуствоведите.

Проблемът с въображението може да бъде сравнено със сложността на въпроса за съзнанието – не само защото то е част от него като свойство или способност, но поради факта че двата феномена са еднакво трудни за разбиране. Непосредственото преживяване на тези явления от всеки индивид не улеснява тяхното изучаване.

Разглеждането на този проблем в контекста на отношенията между "въображението" и "рационалността" е много по-сериозна задача. От теоретико-методологична перспектива този подход става още по-ясен при осъзнаването му като свързан с психологическите аспекти и логико-епистемологическите размисли в рамките на класически решения и актуални философски изследвания.