Безмайчинство

В романа "Безмайчинство" болезненото страдание се трансформира в силно обвинение, израз на носталгия по майката, песен за самотата и зов за любов. В Германия творбата става значимо събитие и през 2010 г. авторът е удостоен с наградата „Ингеборг Бахман“.

Историята започва със снежно пътуване. Когато момчето е едва на две години, то е оставено от майка си, а баща му вече не присъства в живота им. Майката заключила двете деца – него и по-малката му сестричка – у дома и заминала на Запад; след 1961 година Берлинската стена окончателно я отделя от миналото й. След два неуспешни опита да бъде осиновено, третият опит довежда до адаптация на детето. На 18 години научава за съществуването на сестра си, а когато навършва 50 години, след падането на Стената, среща майка си след тригодишна борба със собствените си страхове.

Романът на Петер Ваверцинек не представя хронологично подредена история; читателят потапя в спомените и образите от миналото на един неспокоен дух. Стилът варира между реалистичния разказ и мечтанията, преминавайки през лирична поезия до яростни обвинения. В текста намираме прозаични описания за убийства и мъчения над деца.

Тази "ужасна немска история", както я нарича критиката, разглежда живота в дом за деца по време на тоталитаризма; почти реализираното бягство през границата докато героят служи като войник; провинциалната задушливост през 60-те години в ГДР; младешките стремежи към свобода чрез рок музика и джинси или първоначални романтични увлечения.