За какво говоря, когато говоря за бягането

Какво споделя Мураками, когато говори за бягането? Той разкрива себе си по искрен и хумористичен начин, обсъждайки дълбоките си размисли, неизказаното и преглъщането на трудности. Говори за уроците от живота, писателския процес и предизвикателствата пред маратонеца. Сравнява миналото и настоящето на своя Аз, времето, което преминава, и следите, които оставяме след себе си. Всекидневно той тича по 10 километра в усамотение – под звука на собствените си стъпки и в ритъма на любимата рок музика; бяга не само физически, а също така се впуска навътре в себе си. Час или два от своето разнообразно ежедневие е посветил на джогингa като форма за укрепване на тялото, духа и ума. Всяка година участва поне в един маратон с упоритост и фокусираност към финала. Заглавието вероятно е вдъхновено от сборника с разкази „За какво говорим, когато говорим за любов“ на Реймънд Карвър – защото бягането за Мураками представлява страст; то служи също така като метафора както за писането му, така и за самия живот. Не би било логично читателят да обуе маратонките веднага след последната страница; това не е целта на автора. Но със сигурност ще усети резониращата японска мъдрост скрита в мемоарното ессе на този пишещ бегач.