Любовта идва

"Светлината ме тревожи. И мракът също." Тези думи могат да се четат наум или на глас, тихо или с голям ентусиазъм. "И отново се чува как земята зрее..." Четете в полумрак, под светлините на сцената, сред звуците на борда, под одеяло с фенерче, в ливадно пространство или докато чакате нещо скучно; дори и скрито зад рамо в метрото, по време на романтична среща или след емоционален момент, в книжарница или сладкарница - навсякъде можете да намерите място за тези редове. "Просто се отпусни от всичко. / Остави имената зад себе си / забрави името си..." Можете да го прочетете пред болен човек, убаващ се индивид или внезапно събуден; пред весела компания или тъжна душа; даже за въображаем приятел или малко дете. "Човек може да бъде отчаян – озъбен и дребен,/ търпи без риза и залък,/ затваря очи и рисува си вежди,/ мълчи и изразява надежди..." Прочетете това веднъж, два пъти... десет! "Всички сенки крият тайни..." Това може да стане знак за приятелство или несъгласие; има много нюанси тук. "Лястовиците са неспокойни котви,/ хвърлени хаотично във въздуха…" Поезията на Мария Донева служи като прекрасен фон за всички моменти от живота ни – тези пълни с живот и очакване; но не защото е проста мелодична линия – а защото носи талантливост, искреност и човечност: смело радостна и триумфално чувствителна (“живо ли е – ще кърви”); тя умее да трансформира тъгата си в радост ("една невинна топла топка перушина"), а ако не успее – любовта все пак идва неизменно. “Точно ти разбираш какво имам предвид./ Затова споделям само с теб.”

Нева Мичева