Как спрях да крада

В този сборник ще откриете фантазии, мечти и смешни ситуации. Чувства, представени под формата на птици и животни. Обекти, които изживяват интересни приключения. Жаба, която жадува за идеалната красота. Костенурка, изпитваща тъга от напълняването си и затова не желаеща да идва пролетта. Бездомно домашно същество. Бабушка с колтче в ръка. Скелетът на Хемингуей. Бухал, който се опитва да намери крем против слънчево изгаряне – това е част от моята колекция от носталгични моменти и вдъхновения. Процесът на писане на тази книга ми приличаше на детска игра и най-голямото ми желание е четенето ѝ също да предизвика такова усещане.

"Разкази", написани от Мария Донева - име, което всички свързваме с поезията; но какви разкази! По-красиви от самата поезия, по-силни и по-душевни! Когато ги прочетете, ще осъзнаете много неща.

Първо ще бъдете приятно изненадани как тези кратки истории са наситени със съдържание и чувства – те действително представляват приказкотерапия за възрастните; нуждаят се някои родители, деца или баби с внучета именно от тях. Ще усетите малко тъга и гузност, но също така много нежност към преживяванията на героите независимо дали имат крака или лапички.

После може би ще помислите: "Еха! Явно Мария има сходство със Светослав Минков." Но след това бързо ще коригирате мислите си – тя притежава уникална способност да бъде мекосердна в словата си като жена; прощаваща като майка; непокорна във фантазиите си както децата; а талантът ѝ носи типичното мариядоневско очарование.

Няма как да устоите да препрочетете разказите - подобно на вкусен бонбон трябва да оставяте всяка дума постепенно да се разтопява у вас. След второто или четвъртото прочитане пак ще осъзнаете: понякога риби или гарги проявяват повече чувствителност отколкото определени хора... А пък някои хора притежават значително повече любов и копнежи в сравнение с жирафите например!

На места може би ви обхване мракобесие, но повечето части просто искрят от веселие.

Най-същественото е между редовете – светът е изпълнен с любов и постоянно ни призовава да го признаем; дори ако не чувате шепота му около себе си — читайте посланията в устните предмети около вас: «обичам», «обичаме», «обичайте». Може точно тогава той говори за мечти… Или споделя думи като „смелост“, „пътуване“, „израстване“...

Лично аз усетих неговият зов: «Мария разбира Живота безусловно».

О! Забравих един важен момент — ако решавате нещо незаконно,... пазете се от последствията!"

Елка Стоянова