Буденброкови. Упадък на едно семейство

Фактът, че Герда свиреше на цигулка, досега бе за Томас една очарователна част от нейния уникален характер – той съответстваше на странните й очи, които му харесваха, на тъмночервените й коси и на цялата й необикновена стойка. Но сега, когато наблюдаваше как непознатата за него страст към музиката толкова рано и напълно завладява неговия син, тя се превърна в нещо враждебно, което стоеше между него и детето. Томас мечтаеше да изгради истински Буденброк – силен и практичен човек с амбиции за власт и успехи. В разстроеното си настроение той усещаше как тази враждебност заплашва да го направи чужденец в собствения му дом.

...

Той стоеше пред един храм, а Герда го прогонваше от прага с безпощаден жест... И Томас със скръб гледаше как тя изчезва там с детето.