За себе си и за другите

Отдавна е установено, че Томас Ман притежава рядкия талант да присвоява чужди идеи и да ги интегрира в собствените си духовни реалности, като същевременно запазва техните уникални характеристики. Въпреки относителността на границите между личното и чуждото, стилът му е значително различен при обсъждането на неговите произведения спрямо творбите на Лесинг, Гьоте, Вагнер, Толстой или Фройд и множеството уважавани автори от двадесети век. Заради това избрах заглавие "За себе си и за другите".

Всички включени тук есета, статии, доклади и рецензии са новини за българските читатели; те са специално преведени за този сборник с изключение на четири текста от 20-те години на миналия век, публикувани в периодични издания с ограничен тираж. Надявам се тази вдъхновяваща есеистика да привлече истински почитатели вместо просто имитатори. Убеден съм, че последните две десетилетия не са преминали без уроци и все повече писатели-журналисти осъзнават важността на разликата между високото изкуство и по-простоватото творчество – както казва латинската максима: „каквото е позволено на Юпитер, не е позволено на вола“. Или ако ми бъде разрешено да перефразирам заглавие от Томас Ман - "Достоевски с мярка", бих заявил: есеи́зъм - с мярка.

От редактора