Неделята, която беше в понеделник

**РЕЦИДИВИСТКА**

Неочаквана нежност се разлива по вените. Тя ще изчезне. В предишния си живот Ана Каренина беше неин образ, но в настоящия – вече не е!

Сега тя купува прежда и куки, за да плете, опитвайки се да убие скуката в гърдите си вместо сърцето.

Дори ако Бог реши точно в неделя да тръгне напред, тя успя да свикне с разделите без много болка.

Научила е как спокойно да се разхожда из есента, без възторзи или тревоги. Без тъга.

Тя вижда света около себе си, но не й е важно с какви очи го прави. Научила е дори болката така да я пренебрегва, че почти не я усеща.

Но проклетата нежност пронизва душата ѝ до самите пети. Оттук нататък идването на влак изглежда неизбежно.

*******

**МУЗИКА**

Не твърдя, че това е знак от Бога. Просто записвам случилото се такова каквото бе: на осмия етаж валеше сняг, а на другите нива – нищо. Приемам тази бяла покривка като присъда; защото чрез красивото сме направили смъртта привлекателна и взели част от красотата на живота. Когато провесих погрознял живот през осмия этаж за спомена му за личния снеговалеж, той заблести сред белотата ми.
Тази светлина ме приспиваше толкова силно, че чак сега през юни прогледнах.
На осмия етаж звучи Шопен.

Прекрасен живот! Сега ще го целуна!