Мечка страх

Тези стихотворения се опитват да намерят израз за нещо, което трудно може да бъде описано. Те провокират дълбокото мълчание да се изрази и резонират в самите себе си, позволявайки ни да ги чуем без допълнителни обяснения. Вместо да се разширяват навън, те натрупват емоции вътре в нас и избухват като имплозии. В тяхното ядро се крият основните частици на материята, които съществуват едновременно навсякъде и никъде – всъщност представляващи енергия. Не могат да бъдат уловени от аналитичния ум, а единствено от освободеното шесто чувство. Те не търсят читатели с цел убеждаване в свои истини; подобно на гладкия камък, който не желае ничий поглед - просто са тук. Както казва Карл Сандбърг, поезията е дневник на морско животно, което живее на сушата и мечтае за полет.

Имам усещането, че поетът Марин Бодаков все повече се дистанцира от нас и с това свое отклонение ни привлича към него. Пътят му изглежда без указателни знаци.

Александър Шурбанов