Мелодия в залеза. Стихотворения

„Тази карта представя българската душа, изгоряла от опустошените надежди и възкръснала в пролетните кълнове на пробуждането. Тя е преминала през дълбоките пропасти на времето, за да посее любовта и състраданието в тази кръстопътна земя. Освен хляба, погребалните песни, тъгата и надеждите, тя ражда и безкрайните поетични небеса, към които са насочени крилете на вечната младост, обичта и синевото преклонение – всичко това наричаме с чистата дума - Поезия."
Иван Есенски

„В творчеството на Димитър Горсов откривам неща, които напълно се изгубиха в настоящия свят. На първо място – верността. Вярност към корените си, земята и почвата; вярност към ливадите и нивите, дърветата и реките; вярност към вечността тук. Изглежда сякаш този поет е последният глас, който ми казва: Аз желая да запазя всичко това да живее чрез моите стихове с ширина като прегръдка. Защото равнината пред мен е обширна; небесата също са широки; а всичко до което достигат очите ми носи техния отпечатък.

Пейзажът тук е различен от познатото ни ежедневие – той е широко разпространен с всички цветове на природата: красота от полета, небеса и слънчеви дни; дъждове , мимолетности във времето; реки , птици , животни... Всички тези неща сме забравили ние - градските хора. Поетът не просто наблюдава пейзажа – той принадлежи на него като брат на земята и растящото поле. Той осъзнава кореновата свързаност с природното явление чрез свой дълбок поглед... Любовта присъства активно в този естествен живот без дребнавост или всекидневие – тя не носи банални нотки . Мога да кажа че любовта представлява есенцията от тревистия сок или златистината топлина дарена от почвата - символизираща стремежа им към висше извисение."
Рада Александрова

"В „Свят без изход“ можем да видим калейдоскопичното търсене на поета , което определя мащабното звучене на неговите стихотворения . Горсов се намира под натиск не само заради житейското познание но също така заради задълбочено проучване — стиховете му съдържат сложни метафори предадени не сладникаво а със чувствителността на творец минал през огненозапалени чувства:

Там продължаваш дълго без храна или завивка сред мъглите ; там злодеи обсебват живота ; там убиват добитък върху моето сърце..."
Мехмед Мереджан