За благодарността като изгубено умение

Дори в мирните летни вечери на Единбург, Изабел Далхаузи се сблъсква с множество ситуации, които застрашават нейните етични убеждения и й създават тревоги. Нейният коварен опонент, професор Дъв, продължава да планира как да я свали от поста ѝ в списанието, което тя ръководи. Освен това се появява стара врагиня – безчувствената и вероятно злонамерена Минти Ахтърлоуни, която обаче търси помощ именно от Изабел.

Как би трябвало да реагира Изабел при положение че толкова цени своите морални принципи? Ситуацията става още по-сложна заради слуховете относно ново нарушение на професионалната етика от страна на Минти. Но дали само добродетелните хора заслужават помощ? Племенницата на Изабел отново избира неподходящ партньор; но редно ли е тя да го подиграва?

В непрестанния си борба с моралните дилеми, Изабел намира утеха в любовта и постоянно преосмисля стойността на добротата и загубеното умение да проявяваме признателност.