Задната къща. Дневник в писма /12 юни 1942 г. - 1 август 1944 г./

Постоянно се замислям дали за нас всички не би било по-добре, ако не бяхме се укрили, ако сега вече бяхме мъртви и така щяхме да избегнем това страдание, особено като помислим как бихме могли да спестим подобни терзания на другите. Но дори тази идея ме изпълва с трепет. Все още обичам живота, не съм загубила връзката си с природата и продължавам да имам надежда - надявам се на всичко.

Ане Франк, 26 май 1944 г., петък

От 1942 до 1944 година Ане Франк води дневник в периода на своето укриване със семейството си и други бегълци от нацистите в една „задна къща“ в Амстердам. Тя пише тези записки единствено за себе си, докато през пролетта на 1944 г. чува речта на министъра по образованието в изгнание Болкестейн по радио „Оранж“. Той призовава след войната да бъдат събрани и публикувани всички документи, които разказват за страданията на нидерландския народ по време на германската окупация; той посочва дневниците като пример за такива свидетелства. Вдъхновена от неговите думи, Ане решава след края на конфликта да издаде книга въз основа на своя дневник.

„Задната къща. Дневник в писма“, която е прочитана многократно от хиляди читатели навсякъде по света и заслужено заемала място сред световната класика, представлява прослава на човешкия дух. Темите младостта, любовта и стремежът към истински живот вместо просто оцеляване осветяват един от най-тъмните периоди през миналия век. За първи път българските читатели ще могат да се запознаят с цялото издание без цензура относно откровеността на Ане във въпросите около секса и искрените ? описания относно конфликтите между различните обитатели в Задната къща.

Дневникът na Aнe Фрaнк e истoрия тa нa всеки младеж. При условия която малцина познават.