Маймунската кожа

През прозореца я обзе настъпващият здрач, а зад стъклото се натрупваше розовата пустота на дългия ден. Тя донесе бутилка и лед, покани го да налее, както беше правел преди. Пустотата отвън и скочът имаха един и същи оттенък.

Петър Манев ненавижда хората, но тъй като не му липсва благородство, изпитва също така омраза към себе си. Неговата религия е свързана с желанието за различен начин на живот и когато трябва да намери смисъл в една маймунска кожа, пъзелът на неговото битие започва да се нарежда. Геологът тръгва към африканската джунгла не като човек, а като горила. С времето той забравя естеството си и само понякога сънува своите бивши любовници от близкото минало.

Как ще продължи този спектакъл на фантастични предположения - прочетете в абстрактната повест на Борис Априлов.