Фермата на животните

**За преводача:**

Венцислав К. Венков е един от най-изтъкнатите съвременни преводачи на английски език, който е работил по значими произведения на автори като Чарлз Дикенс, Едгар Алън По, Д. Х. Лорънс, Олдъс Хъксли, Греъм Грийн, Джон Стайнбек, Труман Капоти, Кърт Вонегът и Филип Рот, както и на Дж. К. Роулинг и Джаред Даймънд.

Откъс от новото издание на известната алегорична творба „Фермата на животните“ с оригиналния предговор от Оруел.

Първоначално в първото издание на „Фермата на животните“ е било планирано да има предговор от Оруел; това може да се види по оформлението около авторските шпалти. В крайна сметка обаче предговорът не присъства в книгата и неговият машинописен вариант беше открит години след публикуването му от Иън Ангъс. Текстът бе отпечатан в литературната добавка към вестник „Таймс“ през 15 септември 1972 г., придружен от увод написан от проф. Бърнард Крик с заглавие "Поводът за следното есе".

**СВОБОДАТА НА ПЕЧАТА**

Предложеният предговор към "Фермата на животните"

Основната идея за тази книга започва още през 1937 година, но окончателното й завършване настъпва едва към края на 1943 година. Докато я довеждах до финален вид стана очевидно колко трудно ще бъде нейното публикуване (независимо че във времето се предлага всичко възможно под формата книги), тъй като получих четири отказа от издатели относно конкретния случай. Само един посочи ясни идеологически причини за отказа си; двама други вече бяха ангажирани със задачи свързани с антируска литература, а четвъртият нямаше политическа позиция по въпроса. Всъщност единият издател пръв прие ръкописа ми и когато приключи предварителната работа над него реши да потърси мнението на Министерството на информацията; изглежда той получил предупреждение или поне силен съвет – против публикацията му.

Отчасти писмото му гласи:

„Споменах ви какво чух по отношение 'Фермата' и признавам честно - тяхното мнение ме наведе сериозно размисъл... Сега осъзнавам ясно ,че тя би могла да се приеме като нежелано съдействие точно в момента… Ако историята касае само диктатори общо взето щеше да бъде приемлива за печат – но действително разгледаните ситуации проследяват толкова детайлно развитието именно в Русия под властта им така че няма начин текстът да не цели руската реалност специфично.“ Освен това изборът прасетата да представляват управляващия клас неминуемо ще оскърби много хора—особено чувствителните руснаци."