Поезия

Поезията на Франце Прешерн за първи път се превежда на български език.

Неговата единствена стихосбирка, публикувана приживе – „Поезия“ (1847), представлява най-истинния (авто)портрет на автора. От нея изпъкват ерудицията му, мирогледът, сложният характер и цялостният психопрофил; в него ясно се откроява искрената способност да обича не само жените си музи, но и малкото приятели. Освен това той показва смелост да се противопостави на претенциозността и ограничеността както на учените, така и на властимащите, а също така притежава завидна самоирония.