Гео Милев и театърът

Гьоте открива и подчертава, че единственото справедливо средство за творчество на сцената е способността на актьора да се трансформира. Това означава, че актьорът не трябва да влага своята личност в ролята, а напротив - да интегрира ролята в себе си. По този начин той няма да представя собственото си "аз" пред публиката, а ще оживи персонажа. Само така артистът може истински да развие и обработи своето изпълнение. Той ще успее да се освободи от ограниченостите на рутинното натуралистично изкуство, типично за стария театър, и ще насочи творчеството си към по-висш примитивизъм — цел и стремеж на съвременния театър и изкуство като цяло; тоест художествено творчество с минимален набор от средства. (Гео Милев)