Стоянка Мутафова - смях и сълзи (второ издание)

Все още съм на сцената! Въпреки че се чувствам изтощена. Често си казвам, че е време да спра. Но всичко беше различно... С всяко ново представление усещам как силите ми намаляват и времето минава, но продължавам да играя. Измислям нови неща за ролята си и залата винаги е пълна! Хората гледат „Госпожа Стихийно бедствие“ по три-четири пъти, дори идват много млади зрители. Понякога става малко неудобно, когато след представлението ме поздравяват с целувки в ръката. Наистина не ми е приятно; ако трябва да бъда честна, това не ме радва особено много. А аплодисментите... те също не са ми любимото занимание. Когато започнат да ръкопляскат и викат, аз леко отстъпвам назад. Но снощи наистина имаше буреносни реакции! Разбира се, хубаво е да знаеш, че хората те харесват, но най-силното щастие изпитвам при комплимент от човек, когото ценя истински. Все още помня срещата си с Марк Захаров – излизах от МХАТ и той стоеше пред мен: един красив мъж със стройна фигура.

- Играли сте Анну Андреевну?

- Да.

Той се наведе и целуна ръката ми с обожание.

- А вие кой сте?

- Аз съм Марк Захаров.

И тогава започнахме - взаимно целувахме ръцете си и ни бе забавно да се покланяме един на друг! Това ще остане завинаги в паметта ми като истински комплимент – самият Марк Захаров да ти отдаде почит!
Стоянка Мутафова