Танцувай с мен, Самота!

През вековете хиляди поети са описвали Самотата – в различни нейни проявления: гола, млада, болна, пияна и страстна. Но само Ивайло Диманов е успял да я примами да посети неговия бар, да угаси светлините и да я покани на безкрайния танц, където всичко е възможно. Той е отдаден на ритъма на поезията и вярва, че „всяка нова любов / представлява ненаписано стихотворение / което душата ми изговаря, / с детска невинност. Всяка следваща раздяла / се превръща в цял свитък поезия, / който вероятно никой не би прочел.”