Блед пейзаж с хълмове

Дебютната книга на Ишигуро наподобява дзен-будистка градина, в която липсват ярки метафори и сюжетът не е динамичен с внезапни обрати.

Ецуко, японска жена на средна възраст, се е преместила във Великобритания със своя втори съпруг и се опитва да разбере причините за самоубийството на по-голямата си дъщеря. Тя се връща към спомените от младостта си – горещото лято в Нагасаки след Втората световна война и атомните бомбардировки, както и приятелството си със Сатико, бедна аристократка, което е белязано от странни и понякога зловещи събития.

Тази творба представлява най-японския роман на този литературен гений. Вместо контрасти тук срещаме полутонове - привлекателно недоизказване и уникална „размита“ акварелна атмосфера; повече въпроси отколкото отговори; чувство за предстоящо избухване, което никога не настъпва. Всичко това е пречупено през ненадеждната призма на спомените ни, където сами трябва да решим кое е истина и кое - плод на фантазията.

В първата си работа талантливият автор на „Никога не ме оставяй“ всъщност представя не просто роман, а счупено огледало, отражаващо болката и самотата между две реалности. Ишигуро ни показва хълмовете с намек: „Изкачвай ги сам нататък. Открий истината сам.“