Кратка българска история (шесто издание 2022)

Уважаеми читателю,

Държите в ръцете си една забравена творба, публикувана през 1868 г., преди освобождението ни от турско робство, написана от Драган Цанков, който по-късно става съосновател на Българското книжовно дружество – предшественик на Българската академия на науките.

Тази книга представлява най-сбита българска история в евтин джобен формат. Авторът е имал за цел да предостави накратко информация за нашата история от втори век пр.н.е. до падането под османска власт. Цанков успешно изпълнява тази задача, но поради малкия обем не включва литературни справки, каквито са характерни за съвременните научни издания; това би надхвърлило самия текст. Професионални историци ще потвърдят неговите познания и използваните източници – важни латински и гръцки документи, публикувани от БАН след 1954 г. От датирането в текста личи че той добре познава тези извори. Важно е да се отбележи, че макар да не е владеел коптски или арменски език и други подобни източници освен гръцкия и латинския, трудът му остава значим както тогава, така и сега – особено като се има предвид как будните български учени са успявали да получават информация в условията на османското владичество.

Известно е също така, че титли като „Цезар“ и „Крал“ възникват след управлението на велики императори като Юлий Цезар и Карл Велики. Мнозина възрожденци включително Цанков употребяват титлата крал; обаче нейното приложение пред смъртта на Карл Велики изглежда неправилно. Затова ние ще използваме термина княз (както го знаем от древните наши исторически извори) вместо цар за него и другите български владетели след Борис-Михаил.

Съвсем необосновано много възрожденци наричат Източната римска империя "гръцка". Васил Априлов споменава: "Византийската империя беше истинска римска", а терминът "гръцка" е неточен. Грците сами са били наричани римляни докато станали част от Римската империя.

Според принципа на римската политика всички народи (освен евреите), които признавали ромейските власти със сигурност били считани за римляни - дори до 1841 година те все още продължавали да се самоопределят по този начин в Турция благодарение даже на самите турци.
След образуването на гръцкото кралство обаче населението започнало да оставя почетното звание “римлянин” зад себе си

На финала бих искал искрено да благодаря на Мими Недялкова от Габрово за предоставения антикварен екземпляр от книгата й направила новото издание възможно."
Николай Иванов Колев

Книгата първо вижда светлина във Виена при печатницата Л.Соммер през 1868 година."