Живот по неизбежност. Мемоарен роман

В новата си книга „Живот по неизбежност“ авторът ще представи текста в нетипичния жанр на мемоарния роман. В него той едновременно ще бъде разказвач, главен герой и потърпевш, като във всичките си роли ще се явява в трето лице. Защо самоиронично? Тъй като помни просвещенската мъдрост на един велик европеец, която твърди, че постоянната сериозност е сигурен признак на посредственост. Някои от читателите може да го съжалят, а други да го проклинат; все пак преди два века дядо ни Софроний сподели в своето тъжно-весело „Житие и страдание“, че природата диктува – учен човек обича учения, простият - простия, а пияницата - пиянката. Запомнете това и ако някога направите нещо глупаво подобно на автора, утешавайте се с известната мисъл на Оскар Уайлд: умните хора правят глупости понякога; за останалите това е част от ежедневието им. А защо живот по неизбежност? Защото ако беше избегаем, щяхме да сме избрали нещо по-добро. И защо говорим за него? Много родители казват на младите граждани, че животът не е бил непременно такъв – искат да ги предпазят от тежестта му. Така те обещават втори шанс за преживяване на този живот лично и трагично – според една перспектива в близкото или малко по-далечно бъдеще; според друга – въз основа на настоящото около нас – още утре.

Кирил Топалов е роден през 1943 година в София и е професор по литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и във френски и гръцки университети. Бил е директор на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и посланик в Гърция, Ватикана и Малтийския орден. Получава званието почетен гражданин както на Атина, така и на София. Автор е на редица научни изследвания, четири книги с разкази και единадесет романа — повечето от които многократно преиздавани; някои са адаптирани за филми — например „Бъди благословена“, „Не се сърди, Човече“ и „Бягай... Обичам те“. Освен това има написани деветнайсет пиеси с успешни постановки у нас and abroad.