Софийски истории

Сюжетите и персонажите в повечето произведения на Кирил Топалов, както белетристични, така и драматургични, отразяват живота на хората в София. Заради това литературната критика го счита за един от най-значимите писатели на градската софийска литература. Продължение на тази традиция е новата му книга с разкази и новели под заглавие „Софийски истории“. В нея се разглеждат драмите на три поколения софиянци – започвайки от дядовците (бежанци от Македония и Тракия с техните идеали, преминали през трудности по време на четирите войни), минавайки през синовете (в сложния период след политическите промени през 1944 г.), до внуците и правнуците след драматичните събития около 1989 г. Различията между поколенията водят до различни идеи и ценности в съдбата на българските столичани. Някои групи разкази придават усещане за цикличност; понякога общи тематики или събития се преплитат по-различно или направо, а личният опит на автора прозира многократно. Повечето сюжети са ситуирани в Подуене, близо до улиците „Оборище“ и „Черковна“, а по-късно – сред манастирските ливади край Бояна – места, които са част от детството и младостта му. Това обстоятелство неизменно носи елементи автобиографичност във творчеството му. Двата квартала представляват различен социален контекст спрямо централната част на София; те обединяват жители със сходства и различия в манталитетa си, професии и културен фон. Макар че детството там да има свои уникални черти, времето остава обща основа за всички тях - затова предизвикателствата им, трагедиите и комедийните моменти често са почти идентични.