Пънк 57

Миша

Когато бяхме деца, един учител ни накара да напишем писмо до ученик от друго училище. Там решиха, че съм момиче с името Миша и ме свързаха с ученичка на име Райън. Бързо осъзнахме недоразумението, но продължихме да си пишем. Спорехме по всевъзможни теми – коя е най-вкусната пица, кой телефон е най-добре проектиран, дали Еминем е великият рапър… И така започна нашата комуникация.

В продължение на седем години ние бяхме "ние". Никога не сме се срещали дори за миг.

Писмата й идваха постоянно - понякога получавах по едно всяка седмица, а друг път три в един ден. Тя беше единствената, която разбираше мен; успокояваше ме и приемаше личността ми безусловно.

Имахме само три правила: никакво шпиониране в социалните мрежи; без обмен на телефонни номера; без снимки.

Тази връзка между нас беше идеална – защо да я разваляме?

Но после видях онлайн изображение на момиче с името Райън. Моята Райън. И вече знаех, че трябва да я срещна. Само че не очаквах да я намразя.

Райън

Не ми е писал от три месеца и чувствам нещо странно. Да не би случайно да му се е случило нещо лошо? Познавам Миша добре и тези мисли са реалистични.

Без него ставам нервна и неспокойна. Единствен той познава истинската мен – Райън!

Вината е изцяло моя; трябваше или да взема номера му или поне да намеря профила му във Facebook.

Сега може би той никога няма повече да се появи…

А може би е точно пред мен… и аз просто не го зная.