Яша Далматинеца - Вицекрал на Гуджарат

Исторически приключенски роман с изразителна българска следа

Този роман е творение на Ивана Бърлич-Мажуранич, най-значимата писателка от Хърватия, която е номинирана четири пъти за Нобелова награда за литература.

Действието се развива в края на XV век и разказва историята на Яша - момче от Далматинското крайбрежие, което е продадено в робство в Цариград. Той пораства и става красив, благороден и талантлив младеж, който впечатлява всички около себе си. С късмета си успява да отпътува за Индия и по време на пътуването печели доверието на велик султан, като впоследствие става негов наместник в индийския щат Гуджарат.

Но ще може ли този успешен визионер и военачалник да сбъдне мечтите си от детството, да открие любовта и да намери своето щастие?

Романът съдържа ясни български мотиви - някои герои са българи, а част от събитията се развиват около Пловдив и Калоферския манастир. Българските празници, носии и културни традиции от времето на Османската империя са майсторски представени. Например двамата братя близнаци Данчо и Наум произлизат от Пловдив.

Гневни заради страданията на своя народ те обсъждат трудностите и радостите във живота му. Били заложници при турски търговец до Цариград, но остават там дълго време. От султанската резиденция избягват към родните земи две жени - хърватка и сляпа жена - които играят важна роля в сюжета.

Яша Далматинеца не е измислен герой; той представлява реално историческо лице проучвано от баща й Владимир Мажуранич в работата „Мелек Яша Дубровчанин в Индия“ (1925).

Ивана Бърлич-Мажуранич спечели международно признание с книгата „Приказки от стари времена“, издавана многократно у нас. Тя остава водещ автор за млада аудитория в Хърватия; затова не е учудващо че получава четири номинации за Нобелова награда - първата през 1931 г., направена от председателя на Югославската академия Гавро Манойлович.

През 1935 г. последвала нова номинация също под егидата на Манойлович; а през 1937 г., философът Алберт Базал добавил подкрепа към кандидатурите му заедно с новогодишната номинация през 1938 година. През 1937 г., тя става първата жена член-кореспондент на Академията.

За жалост тя никога не научава какво предстои относно последната си номинация - самоубива се вследствие депресивно състояние след загубата на съпруга си Ватрослав Бърлич, политик юрист със седем деца.