Царица Елеонора Българска

Князът и Княгинята се появиха, хванати ръка за ръка: той беше висок и с крупно телосложение, облечен в генералска униформа, украсена с множество отличия. Движеше се бавно и леко накуцваше – истински страдалец! Полуобърнат към Нейно Височество, той имаше доволен поглед, напомнящ за човек, яхнал прекрасно животно... А тя – със своята дълга шия и елегантен овал на лицето, висока и стройна, бе увита в бяла лионска коприна. Роклята й беше изключително проста и същевременно изискана по кройка, което придаваше на фигурата й невероятна грация – толкова перфектна като формула или афоризъм. Всичко добавено към този величествен силует би развалило неговата кристална цялост. Княгиня Елеонора не беше нито млада жена, нито особено привлекателна. Но нейното естествено царстване я правеше да изглежда недостижима за всякакви чувства освен възхищението...

През деветте години от своето управление – които включваха както блестящи моменти така и трагични събития по време на Балканските войни – царица Елеонора премина от ролята на мащеха на благородниците до Майка на Отечеството. Световните медии я нарекоха „Коронованият ангел на България“. Последната й воля бе изпълнена: тя намери покой в святата българска земя край стените на Боянската църква - храмът който лично спаси от разрушаване и така го остави като дар за бъдещите поколения и света.