И днес, който мине край Вардара мътен... Поезия и публицистика

Поезия и публицистика от Антон Н. Попов, близък съратник на Иван Михайлов, лидер на Вътрешната македонска революционна организация.

Издателство "Орбел" подготвя за печат книга, чийто автор тепърва ще бъде изследван и оценен от специалистите в областта на македонското революционно движение. Те ще определят неговата роля в дългогодишната борба на българите от Македония за свобода и национално самоопределение.
Антон Н. Попов е роден през 1928 година в село Горна Брезница, разположено в Пиринска Македония. Той принадлежи към поколението млади хора с трудна съдба поради корупционната политика на комунистическия режим в България, който допуснал асимилация и насилствена промяна на етническата идентичност на населението в неговия роден край. Без надежда за бъдещето си, през 1953 г. Антон Н. Попов решава да емигрира в Югославия с намерение да продължи към Запада. Там обаче попада под контрола на УДБА и прекарава десет месеца сред ужасите на концлагера "Герово". След намесата на ООН той става част от група емигранти, които са евакуирани от Югославия и преместени в Капуа, Италия. Забелязан от екипа около Иван Михайлов - вече установил се в Рим - като надежден защитник на македонската кауза, получава помощ да се установи в Съединените щати. В Америка активно участва във функционирането на Македонската патриотична организация; през 1972 г., той става главен редактор на „Македонска трибуна“, а след 1976 г., изпълнява длъжността секретар на ЦК при МПО. Борейки се усилено срещу враговете нa македонското българско дело – инфилтрирани както от София, така и от Белград или Скопие – той защитава идеята за Иван Михайлов като основен водач сред българската емиграция по целия свят.
През 1982 г., по молба нa Иван Михайлов, Антон Н. Попов се завръща обратно в Европа и работи като редактор във българската секция nа Радио Ватикана; живее със семейството си под един покрив с Михаилoв.
Умира през април 2016 година în Рим; урната му e погребана близо до могилата na великия Тодор Александров v Пирин планина."