Рационалност

В XXI век човечеството постига значителен напредък в науката, но същевременно изглежда, че губим способността си за здраво мислене. Как е възможно да се доверяваме безрезервно на фалшиви новини, магически лекове и конспиративни теории? Нима сме свикнали с живота в епоха на постистини?

Справяме се със сериозни заплахи за нашето здраве, демокрация и самото оцеляване на планетата. Въпреки тежестта на проблемите, ние разполагаме с мощни инструменти за намиране на решения: логика, критично мислене, вероятностна теория и разбиране на причинно-следствените връзки. Тези методи са от съществено значение за избягване на неразумните действия както в личния ни живот, така и в обществото. Те ни дават възможност да оценяваме рисковете и да различаваме съмнителната информация.

Може би трябва да анализираме отсъствието на разумът около нас, за да го осмислим по-добре.

Може ли четенето на книга да повиши рационалността ни? Вероятно не; обаче то може да помогне в разбирането защо сме потопени в толкова много ирационалности и как можем да видим отвъд предразсъдъците и заблудите – както собствените си, така и чуждите.

Ако търсите начин да подобрите умствената си дейност, прочетете „Рационалност“. Това ще бъде по-изгодно и приятно изживяване.

Джонатан Хайд е авторът зад "Праведният ум" сред други успешни заглавия.

Стивън Пинкър (роден 1954 г.) е канадски психолог с множество известни книги. Той притежава експертиза като психолингвистик и когнитивист; работил е като директор в Центъра по мозъчни науки към Масачусетския технологичен университет (MIT) , а сега преподава психология във "Харвард". Известността му идва от произведения като “Езиковият инстинкт” (1994), “Как работи умът?” (1997), “Думи и правила” (1999) и “Празната дъска” (2002).

Роден през 18 септември 1954 г. в Монреал, Канада той завършва бакалавърска степен по експериментална психология през 1976 г. от университета "Макгил", след което преминава към Кеймбридж, Масачусетс. През 1979 г., получава докторска степен по експериментална психология от Харвард; впоследствие става постдокторант при MIT преди окончателното си назначение обратно в Харвард като асистент професор. От 1982 до 2003 г., той учи студенти там откато служебния му статус сменя позицията си между MIT и Харвард два пъти.

Пинкър пише редица научнопопулярни трудове относно езика както когнитивните науки - проучванията му включват неправилните форми у спрегнатките при деца или процеса им усвояване; той подкрепя концепциите свързани с развитието чрез естествения подбор според Чомски относно произхода й."