Като земята

Мария Радулова, родена през 1929 година, преминава през редица трудности – от бедния селски живот до войната и сложните следвоенни години в София. На 21-годишна възраст се омъжва за музиканта Цветан Радулов, а година по-късно посрещат първата си дъщеря Йорданка. Дълго време Мария посвещава живота си на грижите за семейството и домакинството, но това не задоволява активната й и творческа личност.

Поезията винаги е била част от сърцето й, но тя започва да пише едва след като навършва 30 години. Скоро след това намира работа в металургичния комбинат „Кремиковци“ като кранистка в леярния цех. Влюбена е в блестящия течен метал и тази страст, наред с обичта към поезията, я придружава до края на живота й.

През 1965 година семейството им се увеличава с раждането на втората дъщеря Росица. През 1974 г., когато баща им печели конкурс, двамата заминават за Германия за шест години; обаче партийното ръководство не позволява на Мария да ги последва. Тогава тя се отдаде изцяло на четене, писане и обществена дейност. Участието й в поетични рецитали с известни автори като Дора Габе и Станка Пенчева води до множество награди от конкурси за поезия. Нейните стихотворения започват да бъдат публикувани в списания и литературни сборници; така става известна под прозвището „Кремиковската поетеса“. За нея е заснет документален филм и Давид Овадия предлага издаването на нейна стихосбирка, но тя отказва скромно.

С голямо удоволствие Ви представяме красивата и изпълнена с опити поезия на Мария Радулова; последното й стихотворение "Като щурец", написано когато е почти на 89 години, ярко отразява същността й – тиха душа със състрадателно и великодушно сърце.