Прободени носталгии

Поетичните произведения в сборника „Прободени носталгии“ отразяват сложното и противоречиво отношение на автора към човешката индивидуалност, която притежава свое собствено пространство на вътрешния Аз. Творбите запазват характерната интонация и философските размисли от предишните му книги, но сега поетът представя значително по-сложни камерни настроения и разнообразна метафорична палитра, проектирани в дълбочината на личния опит.

Стихотворенията в „Прободени носталгии“ демонстрират таланта на Боян Ангелов да синхронизира вътрешния ритъм с формата навън. Много от творбите са знакови за това, като особено се открояват заглавия като „Балконът“, „Възгледът“, „Пътуване“, „В началото на зимата“, „Заблуди“ и поемата със същото име – “Прободени носталгии”.

Ангелов е способен да пресъздава сюжетни картини с метафорична точност и да наслагва пластове истини с горчив привкус. Това показва, че той е тръгнал по пътя на дълбочинно себепознание. Пътят не е праволинеен; хлъзга се и съдържа множество чувства, включително изстрадана вина. В този контекст изпъкват стихотворения като: „Тогава“, „В покрайнините“, „Сенки“, „Стигма“ и др.

В други стихотворения, натоварени с размишления и носталгика, авторът използва провокативна образност и необичайни сравнения; поставя "диагнози" относно болестите на човечеството без надежда за лекуване. Под слоевете емоции понякога избликват гротескни мотиви, които водят до размисли за духовната катастрофа - очевидна при деформираните човешки отношения и поведение.

От интимността споделена в “Прободени носталгии” произлизат истини за преходността на физическото човешко съществуване срещу нетленните духовни измерения - основополагаещото предназначение на живота ни. – Благовеста Касабова