Хипотезата на злото

Тъмнината първоначално те заслепява, а след това започва да те преследва и не ти позволява да избягаш по свое желание. Всички сме имали моменти в живота си, когато желаем просто да изчезнем. Рано или късно опитваме да се откъснем от всичко и да оставим зад себе си миналото. За някои хора обаче тази идея не е просто мимолетна фантазия, а истинска обсесия, която накрая ги поглъща. Тези индивиди потъват в тъмнината, без никой да знае причините за това или какво става с тях в крайна сметка. Скоро почти всички забравят за тях.

Мила Васкес живее сред образите на тези изчезнали души. Не може да ги игнорира, защото носи белезите на този мрак върху кожата си и дълбоко в сърцето си. Тя познава добре привлекателността на тъмнината; играла е със сенките още от самото начало на живота си. Може би затова тя е толкова успешна в работата си: успява да намери онези, които обществото вече е забравило.

Когато шефът на полицията я призовава за сложния случай с Роджър Валин, първата й реакция е отказ — зарекла се е никога повече да не стъпва на местопрестъпление. Роджър — тихият счетоводител, който внезапно изчезнал преди седемнайсет години — ще бъде този, който ще я върне обратно във вихрушката на най-страшните й страхове.