Цар Симеон

Симеон Велики е български монарх, който управлява страната от 893 до 927 година в рамките на Първата българска държава.

Неговите успешни военни кампании срещу Византия и сърбите водят до временно разширение на територията на България, обхващаща голяма част от Балканския полуостров и утвърдена власт в Югоизточна Европа. По време на царуването си Симеон Велики успява да изведе България до върха на нейното политическо, военно и културно влияние: страната достига бреговете на три морета – Черно, Бяло и Адриатическо; той получава титла и статус, сравними с тези на византийския василевс. Симеон е вторият владетел след Карл Велики, удостоен с такава титла, която се равнява на тази на императора в Константинопол; Българската църква постига автокефалност; страната става духовен център за славянските народи; вторичната столица – Велики Преслав – се утвърдява като важен културен хаб в Югоизточна Европа и град със забележителна архитектура, конкурентоспособна спрямо Цариград. Периодът под ръководството на Симеон е известен като Златния век за българската култура.