Ти, подобие мое

„Ти, подобие мое“ не е просто драма за петима измислени персонажи от съвременността ти. Това е роман, който разглежда твоето общество – такова, което официално счита състраданието за слабост. Историята се разказва директно от Създателя.

Антиутопия? Надявам се на това.

Създаваш свой собствен ред на човечество по свое усмотрение, без право да вземеш мнение – както относно немите и търпеливи същества, безсловесните дървета и спокойната вода, така и спрямо себеподобни с различни възгледи или просто по-слаби от теб. Гневът ти излиза навън щедро и бурно; бързо прераства в злобна мъст. Ненавистта ти е леснодостъпна – разливаш я като евтино пенливо вино сред виртуални социални срещи за анонимно критикуване, заклеймяване и линчуване.

Най-ценният инструмент у теб – думите – са използвани единствено за шумна омраза. В същото време обаче запазваш дистанция от чуждите страдания; чувствата ти към другите са лицемерни или напълно отсъстват. Не проявяваш жал към тях с цел да спасиш себе си. Природата определя оцеляването на най-дебелокожите.

В края на тази твоя впечатляваща технологична революция може би започваш да вярваш в себе си. Бързият напредък не само че те направи самоуверен, но те доближи до най-перверзната представа за мен.