Жив

Романът „Жив“ не е просто още една книга, посветена на войната; в него се усеща пулсът на живота с всички негови страхове, ужаси, малки радости и философски търсения.

Как могат да бъдат събрани в един художествен контекст филмът „Коса“, романа „По пътя“, музиката на Бъди Гай с Пенчо Кубадински и Владимир Путин? Как бунтовният стремеж към свобода може да съществува редом със злостта, произтичаща от кръвожадните зверове около нас? Как можем да разкажем история, когато смъртта и войната са буквално пред очите ни? Емил Тонев предоставя своите отговори чрез романа „Жив“. Отговаря с дълбока ангажираност и удоволствието на разказвач, който пресъздава житейската история на едно българско поколение – закъснели хипари и добродушни грешници. Неговите отговори идват без колебания - с разгневена доброта.

Доц. д-р Младен Влашки (литературен критик)

„Жив“ ме впечатли със своята прецизност в детайлите и начина, по който авторът преплита личното с историческото. Това не е обикновена военна повест; тук животът трепти във всичките си форми – ужасите му, страховете му, дребните щастия и философските размисли. Персонажите са реалистични хора с рани както физически, така и душевни.

Особено ми направи впечатление как Тонев работи със времето – то е абстрактно понятие но също така жестока реалност за съдбата на героите. Миналото тежи върху всеки един от тях, но същевременно им придава значение. Описанията са кинематографични и плътни почти до степен да ги усетим физически; всяка сцена ни потапя в свят наситен не само с ужас от войната , ами изпълнен с поезия и задълбочени размисли.

Този роман говори за живота – този непрекъснат поток даже след най-тежките бурии.