Понякога ангели

В "Понякога ангели" Емил Тонев споделя своята история, както и тази на своите приятели, в стил, който носи елементи от "По пътя" на Джак Керуак и "Полет над кукувичето гнездо" на Кен Киси. В текста се усеща влиянието и на руски автори като Юрий Казаков и Юрий Трифонов. Някои моменти дори напомнят за незабравимото произведение "Москва–Петушки" на Венедикт Ерофеев – когато водката тече безспирно, а погледите са изцъклени от срещата с любовта или смъртта.

Този роман може да бъде възприеман като холограма, която позволява да се проследят последните три десетилетия в България. Също така той представлява литийно шествие с образа на младостта.
Всеки писател мечтае да създаде свой велик роман; някои постигат успех, докато други не успяват.

Емил Тонев проявява упорство през десетгодишния период мълчание и в крайна сметка успява. „Понякога ангели“ е неговият значителен литературен труд.